Интересни Статии и Факти

Механизъм за Щастие

Винаги търсете причина да се усмихнете!Хей Хей прекрасни хора, живота е нещо много интересно, нещо което все още никой не може да разбере изцяло. Всеки човек се ражда, и започва да гради своите възгледи за живота, търсейки правилният път, търсейки своя механизъм за щастие.  Първо вслушвайки се в родители и учители. А в по напреднал етап доверявайки се на инстинктите си!

Всеки човек търси себе си.

Всеки се опитва с времето да се изгради, като човек, като характер, но как става това? Как да разберем истината за себе си? Как да разберем механизмът за живот, който работи най -добре за нас? Има ли схема, която трябва да следваме и ако да, каква е тя? Всеки един от нас се затваря в рамките, поставено от обществото и обстоятелствата. Това ли е схемата или ние сами си го причиняваме, робувайки на стереотипи, наложени с годините?

Всички минаваме през различни етапи, в своя живот, хубави, лоши, силни, слаби, щастливи, трудни. Точно тези етапи ни изграждат като индивиди, създават характери. Някои може да споделим с приятели. Други ги пазим в тайна от страх или срам. Какво се случва обаче, когато след етапите, през които минаваш, ти се променяш и хората около теб не винаги харесват новата ти същност. Какво се случва тогава? Какво се случва, когато намирайки себе си,  хората около теб не са съгласни с това, което си. Отдалечават се и не те разбират, трябва ли в такъв момент да се променим, за да се харесаме на приятели, семейство и половинки или трябва да останем верни на себе си?

Ето аз как подхождам!

Аз търся себе си, като всеки един човек на моята възраст – 23 години. В моя живот непрекъснато търся, непрекъснато намирам, греша и продължавам. Избирам нещата, които ме правят щастлива и оставям настрани нещата, които не ми харесват, но не ги забравям, защото точно те ме карат да вървя напред. Загубите, грешките, паденията и грешните избори са точно тези, които ни помагат да ги поправим. Тях обаче не трябва да ги забравяме, а да ги пазим вътре в нас, за да не ги повтаряме. Когато отново сме изправени на кръстопът, да си припомним, точно тези грешки, за да ги избегнем, защото първият път е грешка, но втория е избор! Когато хората около мен не ме харесват  или не харесват нещата, с които се занимавам, които ме карат да се чувствам добре, просто ги игнорирам. Естествено, не е лошо да се вслушваме и да приемаме съвети. Но не и сляпо да им се доверяваме. В крайна сметка всеки е различен и механизмът за живот на един не може да съответства с този на друг индивид.

Съветите са хубаво нещо.

Чрез тях виждаш различна гледна точка и това те кара да се замислиш и да погледнеш с други очи над нещата. Сами обаче избираме дали да приемем тези съвети или просто да ги запазим, за себе си. А в последствие да направим това което сами решим. Когато твърде много се отдалечиш от приятелите си или половинката си, първо се замисли. Сигурен ли си? Ако си, то знай че хората минават през твоя живот за да научиш нещо и да ти дадат някакъв урок. Колкото и да са ти били близки в дадем етап от живота, то в един момент, както и ти така и те се променят. Пътищата се разделят, но това не е лошо. Това е просто кръговрат. Някой ден може живота отново да те срещне с част от тях и да се преоткриете. Може и никога повече да не ги видиш, но ще намериш нови хора, хора които са на същия етап от живота си и говорите на един език. Тогава ще разбереш, че е било за добро.

Маските зад, които се крием.

Има моменти, в които от страх да не бъдем сами слагаме маски, крием се, пренебрегваме себе си, но това не е нужно! Защо трябва да се харесаш на някого, това не е важно, единственото важно е да се харесваш на себе си! Харесваш ли себе си можеш всичко. Когато намериш нещо ново, за себе си което не си знаел е много интересно, вълнуващо. Може това да не се харесва на всички, но остани верен на себе си, няма да съжаляваш. Не е нужно, да се преструваш, за да не останеш сам, по-добре сам, но себе си, харесвайки се, от колкото да се правиш на нещо, което не си. Защото така лъжеш себе си, лъжеш другите и влизаш в един омагьосан кръг, от който много трудно се излиза. В един момент ти сам започваш да вярваш и да се заблуждаваш.

Самодостатъчност.

Всеки човек има своя среда, просто трябва да я намери, а дори и да не я намери, ако се научиш да бъдеш сам и да си бъдеш самодостатъчен, значи си намерил себе си. Само човек, който може да си прекарва весело сам, може да си прекарва истински щастливо и весело с други хора. Тъй като оценява себе си и се познава без да се притеснява, без да се преструва.

Защо в днешно време, хората непрекъснато са с маски? Защото забързаният живот, в който живеем не ни позволява и не ни дава времето да бъдем сами. Да останем сами със себе си, за да се разберем, за да се опознаем. Когато не се познаваме ние започваме да слагаме маските, които хората очакват от нас. Защо ли? Защото така трябва. Защото някой ни е казал, че трябва да учим, защото някой ни е казал, че трябва да работим, не каквото харесваме, а да изкараме повече пари. Това ли е щастието? НЕ!

Какво е механизма за щастие?

Това е абстрактен въпрос. За всеки индивид, отговорът е различен. Да, трябва да работим и да – трябва да учим, но ако намерим нещото, което ни харесва или начинът, по който това ни доставя удоволствие вече няма да е работа, а забавление. Вече няма да е учене, а жажда за знание. Колко са малки и просто нещата, а колко сложни ги правим ние. Никой не се замисля, над малките неща. Колко лесно можем да бъдем щастливи, ако просто се оставим да бъдем такива. Вместо непрекъснато да търсим одобрение. Когато намерим правилният за нас механизъм за щастие, този който ни кара да се чувстваме добре, то тогава сме щастливи, а на който не му харесва това което сме може преспокойно да намери себе си и да намери нови хора.

Няма нужда да държим в живота си хора или вещи само от сантимент. Спомените си ги носим, никой няма да ни ги вземе, но за да създаваме нови трябва да бъдем щастливи. Все пак усмивката лекува!

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *