Интересни Статии и Факти

Борбата със себе си

Believe in yourself You are Amazing!Хей Хей прекрасни хора, днес икам да поговорим за нещо много важно за мен – борбата със себе си. Борбата е нещо, което ни държи. Ежедневно ние се борим, за най-различни неща, без дори да го осъзнаваме. Борим се с живота,всеки както може и както намира за добре. Ученето, търсенето на работа, работата, фитнес, диети, деца – всяко едно от тези неща, които ние приемаме, за част от живота са борба. Борбата да станем рано сутрин, когато ни се спи или лежи. Борбата да отидем на работа без да закъснеем, въпреки че точно в този ден ни е криво и тъпо, борбата да седнем да учим, но това не е борба с обстоятелства или проблеми, а със самите нас. Това е най-трудната битката, която водим ежедневно, до края на живота си!

 

Защо трябва да се борим?

Защото това е живота, това изгражда нас. Но къде е предела на силите? Кога идва момента, в който на човек му писва да води борбата със себе си и се пуска по течението, без да осъзнава последствията? А кога идва момента, когато до толкова му писва, че е склонен да зареже всичко, за което се е борил някога? Иска просто да прави това, което желае. В някои случаи, ако преди това е минал през етапа с пускането по течението на живота, не му се прави нищо.

Никой не знае. Никой няма правилен отговор на тези въпроси, за съжаление. Иначе живота щеше да е доста по-лесен, но дали пък щеше да е интересен? Какво ни държи живи, дали не е точно борбата?

Какво е борбата със себе си?

Борбата със самите нас е нещо изключително трудно, във всяка едно отношение. Но има и битки, които ни се струват невъзможни, точно тогава търсим смисъла. Смисъла от всичко това, което правим, понякога дори смисъла от съществуването ни. Да се бориш със себе си означава, да знаеш какво да направиш и да искаш да го постегнеш. Доста често обаче, се случва начините, по-които се постига нашата цел, да са неща, които не обичаме, не харесваме да правим. Тогава какво? Целта оправдава ли средствата?

Тогава какво?

Това са въпросите, за който аз мисля, в момента. Никой не може да ми отговорина тях, но аз се боря да намеря отговор, за самата себе си. Да всяка ситуация е различна, но трябва ли да правим всичко на всяка цена? За мен отговора на последния въпрос е категорично не. За съжаление, осъзнавам, че може би поне сред хората около мен, аз съм единак, който е на мнение, че не всяко нещо е на всяка цена или по скоро зависи колко го искаш, може би.

Какво значи на всяка цена?

За всеки човек това е различно. Всеки има свои принципи, морални устои и разбирания. Има морални и човешки граници, които не трябва да се прекрачват, за това не мога да разбера как функционира света понякога. Морала, къде е той?  Съществува ли морал изобщо се питам понякога – и на този въпрос не съм намерила отговор! Когато става въпрос, за борбата със себе си, мисля че мога да говоря много. Това е труден процес, нещо което трябва сам да осъзнаеш и първо да разбереш с какво се захващаш, може би тази част е най-важна, защото аз я прескочих. Може би там ми беше грешката, може би ако си поставиш много ясна и точна цел и разбереш, че тази битка можеш да я спечелиш и няма невъзможни неща няма да прекалиш, защото на мен всички ми казаха, че съм прекалила и тук е момента да кажа:
„Хора имайте граници, научете се да си изграждате ясни граници, но се научете и да ги спазвате, защото аз не мога.

За невъзможните неща…

Преди време, когато ми казваха няма невъзможни неща, а липса на желание не вярвах в това. Мислих, че са поредните заучени фрази, с които се опитват да ме мотивират, но само когато сам постигнеш нещо, което си мислил, че е невъзможно, разбираш, че това е самата истина, няма невъзможни неща, зависи от желанието. Да, звучи много банално, но е толкова вярно, че чак ме е яд. Яд ме е на хора, които казват, аз не мога, яд ме е на хора, които лъжат самите себе си, защото не вярват нито в себе си, нито на хората около тях.

Губим повече, когато не пробваме.

Пробвайте се, провалете се един, два, пет, сто пъти, ако трябва. Станете, изтупайте се, научете нещо от всеки един провал и продължете да се борите. Грешките ни показват правия път. Само ако наистина искате нещо може да се провалите 100 пъти и въпреки това да продължавате да опитвате. При мен се получи точно така. Провалях се безброй пъти, но накрая успях. Сега постигнах даже повече от това, което исках, но отново не съм доволна и искам още и още. Защо се получи така? Защото не вярвах, защото съм алчна, защото не оценявам успеха си, защото не виждам успеха си, защото започнах без вяра.
Когато се захванеш с борбата със себеси и постигнеш бляна, радвай се, ти си спечелил най-трудната битка! Това е момент, в който ще разбереш, че можеш да постигнеш всичко. Не бъди сляп за успехите си, защото тогава загубваш смисъла!

Всичко е възможно

До къде сме може да стигнем?

Склонността на хората да минават границите, е един от многото сериозни проблеми в нашето общество.
Кои граници? Всички! Морални, етични, дори понякога границите на съществуването. Да и аз съм така не мога да съдя другите, при положение, че самата аз съм такава, но мисля че това е заложено в човешките същества. Чувството за мярка е нещо, което е относително, контролира се трудно и за това всеки си мисли, че го притежава. В реалност, обаче, не е така. Да изградиш в себе си, чувство за мярка е поредната много трудна лична битка, която всеки един от нас трябва да проведе. Няма да повярвате колко по-лесно е на хората, които имат такава. Ако имате тази мярка няма да изпитате много от дискомфорта, които може да усетите, ако прекалите. Когато прекалиш, когато минеш границата ти го осъзнаваш. Аз поне съм така, но какво от това тя пак си е мината. Единственото, което остава е чувството за вина. Защо трябва да го изпитваме това чувство, вместо просто да спазваме границите и най-вече границите поставени от нас самите. Те са най-трудните за спазване. Защото точно това е  борбата със себе си, да се бориш за това което искаш, срещу това което ти създава дискомфорт.

Победата

Колкото по-трудно постигнеш целта, толкова по-сладка е победата! Стига да имаш достатъчно чувство за мярка и самоконтрол. Трябва да знаеш кога постигаш победата. И да не забравяме най-хубавото, момента на щастие и удовлетвореност от тази така чакана, вече сбъдната мечта. Дори и малките битки в ежедневните, трябва да носят щастие, но ние не ги оценяваме достатъчно. А трябва да се научим да го правим. Не осъзнавайки малките си победи, пропускайки щастието от тях, ние не се научаваме да се радваме и на големите, а това е абсолютна загуба!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *