Коя Съм Аз

baloon of life blogЗдравейте!

Хей – Хей аз съм Моника и съм просто едно момиче, на 23 годишна възраст, което търси себе си. За не толкова напредналата възраст, в която се намирам в момента, съм пробвала много неща, в опити да открия моето.

Когато бях малка

От ранна възраст се занимавах активно със спорт, или по конкретно казано фигурно пързаляне, също така плуване и какво ли още не. Любимият ми спорт, този  който успя да ме грабне за цели 7 години е фигурното пързаляне.

След като приключих със спорта поради много причини, една от тях бе и това, че трябваше да уча доста и нямаше как да бъда на стадиона 2 пъти на ден по няколко часа.  Започнах да се лутам.

Гимназията

Запалих се по рисуването. От малка мечтата ми беше да стана моден дизайнер  и след 7ми клас кандидатствах в художествената гимназия, като по чудо ме  приеха!

Всички ми казваха, че там не се влиза току-така. Родителите ми не бяха особено щастливи от този факт, тъй като славата на художествената гимназия не е от най-добрите. Особено за родители, които не са част от гилдията, това беше шок за тях. Но както винаги те ме подкрепиха, повярваха в мен и ми дадоха шанс да им покажа, че не е задължително да взимаш наркотици и да се напиваш безпаметно, само защото учиш там.

Това беше и първият път, в който усетих сладкия вкус на успеха. За мен това беше един вид успех, но не за дълго. Аз съм от хората, които много бързо се палят в нещо и гонят целите си, докато обаче не го постигнат или не опознаят материята, защото тогава вече става скучно и търся ново предизвикателство. Така и стана с рисуването. След като влязох, първата година бях на 7-мото небе. Рисувах и се забавлявах – правех това, което искам! Не мина много време и загубих интерес, може би основната причина, поради която загубих интерес, бе факта, че не мислих, че съм достатъчно добра. Следователно трябваше да търся нещо ново, в което да съм по-добра.

Университет

Много дълго време бях запалена по медицината, това се превърна, в нова моя мечта. Само че, благодарение на факта, че не повярвах, че мога да се справя се отказах, преди дори да съм пробвала – тъжно нали? Мина време и станах 12-ти клас, трябваше да кандидатствам в университет. Исках да уча биология или по конкретно молекулярна биология. Тогава всичките ми близки ми казаха, за какво ти е, какво ще правиш с тази професия в България? Замислих се и дори не написах тази специалност сред желаните при подаването на документи за кандидатстване. Вместо това написах българска филология- е да ама не! След като излязоха резултатите и ме бяха приели, реших, че определено не искам да уча това. В крайна сметка след много умуване, подадох документи в Нов Български Университет. Там реших да уча реклама.
Как ми хрумна реклама? Моята майка, работи това от години. Освен това, мислих че е добро сечение между рисуването, изкуството и професия, която наистина бих могла да практикувам навсякъде! По време на моето обучение се случиха много неща все пак това са четири години и то години на промяна. Влизаш като дете, а излизаш като възрастен. Поне някои де. Аз си останах дете ♥ !

Лутах се много през тези 4-ри години! Ходих по стажове, работих като сервитьорка, салонен управител, в отдел продажби към хотел, та дори и бях софтуер тестър на един стартъп. Но нищо от това не беше моето, което и беше проблема. Изпаднах в една доста голяма криза. Защо не мога да намеря себе си и как другите успяват?  Затова започнах да контролирам себе си до такава степен в решенията си, че малко прекалих…

Когато човек иска много от живота и не се радва на малките простите неща от живота, обикновено накрая живота му дава урок, чрез който да го върне в реалността и да започне да цени и малките неща, като времето с приятели, семейството, защото ние сме щастливци, че ги имаме, колкото и банално да звучи!

Какво да очаквате в блога?

Тъй като, много много обичам:

  • да гледам филми
  • да слушам музиката
  • да се разхождам сред природата
  • да спортувам ( ама много)
  • здравословния начин на живот
  • животните
  • и какво ли още не!

Ще се опитам да Ви предам малко от моите наблюдения и впечатления, по всяка една от тези теми, а защо не и по други. Този блог е мястото където можем да спукаме балона на живота, в който живеем ежедневно. Да се насладим на малко истински истории. Малко реални житейски случки и опит, малко култура и изкуство. Без преструвки, напудрени истории с щастлив край. Можем да свалим грима и да покажем, че не само външния вид и сложените думи продават. Според мен са останали още много стойностни хора, който търсят себе си, като мен в този свят, в който всичко минава първо през филтър! Ако искате да видите още от мен, моите преживявания и случки посетете и моят YouTube канал Balloon of Life  и ме последвайте в Instagram♥! Беше ми приятно да споделя всичко това, с вас и до скоро ♥!